FFortuna (Петя Павлова)
67 114
17.01.2018 г., 14:24 ч.  

Глина 

  Поезия » Друга
2972 20 25

Намерих я на тесния перваз 

под снежната си купчинка да чака. 

Навярно е похлопала у нас 

с надеждата, че още има някой. 

 

Но няма. И домът е пещера 

със спомени, отвесно разчертани. 

В бездушна гравитация от прах 

стените са единствени стопани. 

 

А тя се е надявала. Дали 

на глината с пропуканите язви 

е писала в писма, че я вали, 

а тежките сезони я премазват? 

 

На хората е казвала за мен, 

че просто съм ужасно надалече, 

със сигурност ще дойда някой ден –

едното разстояние е пречка... 

 

От тази диалектика защо 

с вината си на патерици кретам? 

Завърнах се. Но няма и листо 

в саксията на маминото цвете.

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??