4.06.2014 г., 22:36  

Мечтата на поета

825 0 0

С перо в ръка, на маса обикновена,

на нея свитък от листата бели,

а върху им душа му благовонна

ред след ред да реди слова и стрели.

 

Мечта да не бъде то, а реалност,

в мигове на скръб и рад,

а за туй е нужна нежна смелост,

за да бъде поетът все тъй млад.

 

Да влиза той у сърца усамотени,

там дето Бог е едничък господар

и с билки от слова свещени

да лекува той с духовен цяр.

 

Сърца да среща, времена и хора

през вековете на хаос и възторг

и тъй вечно без умора

да бъде стълб островръх.

 

И там отгоре с поглед на орел

да съзре де е още тъмнина

и със сърце си да запали факел,

с който да сътвори светлина.

 

Тя да озари земята,

за да няма веч тъга и жал,

а само чрез любовта позната

да има усмивки, чрез тоз дет е пял.

 

И нека има го поета,

безименен дори да е той,

за да може вечно като пролетта,

да пее чрез своя словопой.

 

Любимец 20.VIII.1999 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...