С перо в ръка, на маса обикновена,
на нея свитък от листата бели,
а върху им душа му благовонна
ред след ред да реди слова и стрели.
Мечта да не бъде то, а реалност,
в мигове на скръб и рад,
а за туй е нужна нежна смелост,
за да бъде поетът все тъй млад.
Да влиза той у сърца усамотени,
там дето Бог е едничък господар
и с билки от слова свещени
да лекува той с духовен цяр. ...