16.06.2019 г., 11:51 ч.  

Мечтата си съм в теб обичал 

  Поезия » Любовна
633 10 9

Лицето ти обхващам с нежни длани

и мълчаливо те целувам...

Такава  в спомена ми  ще останеш,

такава и ще  те сънувам!...

 

А устните   беззвучно ще прошепват

най-съкровените признания...

Болезнено в душата  ще отекват

предишни думи, заклинания...

 

Да те позная в мрака  ще се взирам.

Дали  искрата в теб е жива?

Че е илюзия,  не подозирам...

И след съня  ще си отиваш...

 

А  утре пак насън ще те прегръщам,

назад във времето ще тичам...

Макар че нищо  няма да е същото...

Мечтата си съм в теб обичал!...

 

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Веси!...
  • Много силен стих с дълбок замисъл и смисъл! Респект, приятелю!
  • Ще предам на лирическия заръката ти, Пепи!...Благодаря, че се отби на страничката ми!...
  • Кажи на лирическия да вярва, Роби! Едва ли е само мечта, сърцето усеща. Поздрави!
  • Благодаря за прочита, коментарите, гласуването, и "любими", приятели!...
    Спорна седмица ви желая!...
  • Утре никога не е същото... но мечтата си е мечта, нали любовта търси своето продължение... Поздрави, Роби!
  • https://otkrovenia.com/bg/stihove/po-obichta-kym-teb-sys-neya-si-prilicham
  • А през това време Мечтата го изгледа трезво през бинокала си и изпи една дамаджана с вино, за да си преглътне по-лесно недостатъците и пак да заприлича на Мечта.
    Вдъхновение си, Роби. Тъжна и хубава лирика пишеш, която най-важното - се съпреживява. Поздравления!
  • Хубаво е, когато мечта и реалност се припокриват. Много нежно лирично стихотворение.
Предложения
: ??:??