Мечтата си съм в теб обичал
Лицето ти обхващам с нежни длани
и мълчаливо те целувам...
Такава в спомена ми ще останеш,
такава и ще те сънувам!...
А устните беззвучно ще прошепват
най-съкровените признания...
Болезнено в душата ще отекват
предишни думи, заклинания...
Да те позная в мрака ще се взирам.
Дали искрата в теб е жива?
Че е илюзия, не подозирам...
И след съня ще си отиваш...
А утре пак насън ще те прегръщам,
назад във времето ще тичам...
Макар че нищо няма да е същото...
Мечтата си съм в теб обичал!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
