21.01.2010 г., 15:19

Мечтател

674 0 2

Мечтател

Високи цели, мечти далечни,
толкова са много, а са всички - ти.
Толкова си близо и толкова далече,
не издържам, искам те до мене вече.

Омръзна ми съдбата с мен да си играе.
Омръзна и на болката в душата да си трае.
Ще намеря ли жадуваното спасение
за това непоносимо изкушение.

Най-голямата мечта е там,
а седя си тука в страх облян.
Всеки път, отивайки към нея,
си припомням за какво живея.

Но нещо все пред мен застава.
Да достигна моята мечта не позволява.
Но ще продължавам да се боря,
докато не бъдеш моя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Скуби Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...