Jan 21, 2010, 3:19 PM

Мечтател

  Poetry » Love
673 0 2

Мечтател

Високи цели, мечти далечни,
толкова са много, а са всички - ти.
Толкова си близо и толкова далече,
не издържам, искам те до мене вече.

Омръзна ми съдбата с мен да си играе.
Омръзна и на болката в душата да си трае.
Ще намеря ли жадуваното спасение
за това непоносимо изкушение.

Най-голямата мечта е там,
а седя си тука в страх облян.
Всеки път, отивайки към нея,
си припомням за какво живея.

Но нещо все пред мен застава.
Да достигна моята мечта не позволява.
Но ще продължавам да се боря,
докато не бъдеш моя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Скуби All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...