CrystalFear (Ани Георгиева)
8 11
14.07.2010 г., 8:31 ч.

Мечтателят със сивите очи 

  Поезия
1138 0 5

Там, до старата барака,

седи мечтателят със сивите очи.

От часове седи там и чака

залеза и на последните лъчи.

 

Чака да се върне тъмнината

и да доведе любовницата му – нощта

и отново сред тишината

да ù отдаде и тяло, и душа.

 

В очите ù дълбоки да погледне,

да види там безброй звезди

и по устните ù бледни

да остави той от своите следи.

 

И когато утро трябва да настъпи

и нощта да тръгва със своята тъма,

той към нея плахо да пристъпи,

да ù целуне студената ръка

и с тихи думи да ù шепне

молитвените си слова:

,,Блудница, със себе си вземи ме,

направи ме една от хилядите си звезди,

че не мога аз към светлината да поглеждам

без тъмнината в твоите очи.’’

 

Там, до старата барака,

седеше мечтателят със сивите очи.

Там той края си дочака,

нощта го взе при себе си.

© Ани Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??