Мечтателят със сивите очи
Там, до старата барака,
седи мечтателят със сивите очи.
От часове седи там и чака
залеза и на последните лъчи.
Чака да се върне тъмнината
и да доведе любовницата му – нощта
и отново сред тишината
да ù отдаде и тяло, и душа.
В очите ù дълбоки да погледне,
да види там безброй звезди
и по устните ù бледни
да остави той от своите следи.
И когато утро трябва да настъпи
и нощта да тръгва със своята тъма,
той към нея плахо да пристъпи,
да ù целуне студената ръка
и с тихи думи да ù шепне
молитвените си слова:
,,Блудница, със себе си вземи ме,
направи ме една от хилядите си звезди,
че не мога аз към светлината да поглеждам
без тъмнината в твоите очи.’’
Там, до старата барака,
седеше мечтателят със сивите очи.
Там той края си дочака,
нощта го взе при себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Георгиева Всички права запазени
