Мечтателят със сивите очи
Там, до старата барака,
седи мечтателят със сивите очи.
От часове седи там и чака
залеза и на последните лъчи.
Чака да се върне тъмнината
и да доведе любовницата му – нощта
и отново сред тишината
да ù отдаде и тяло, и душа.
В очите ù дълбоки да погледне,
да види там безброй звезди
и по устните ù бледни
да остави той от своите следи.
И когато утро трябва да настъпи
и нощта да тръгва със своята тъма,
той към нея плахо да пристъпи,
да ù целуне студената ръка
и с тихи думи да ù шепне
молитвените си слова:
,,Блудница, със себе си вземи ме,
направи ме една от хилядите си звезди,
че не мога аз към светлината да поглеждам
без тъмнината в твоите очи.’’
Там, до старата барака,
седеше мечтателят със сивите очи.
Там той края си дочака,
нощта го взе при себе си.
© Ани Георгиева All rights reserved.
