27.10.2011 г., 15:21

Мечтая в лилаво

2.6K 0 8

Мечтая в лилаво и в лилаво обичам,

летя сред  люляци, ухая на река,

заспивам в облаци, 

събуждам се с комети,

събирам прах от вяра и тъга.


Горя във ливаво и в лилав бриз облечена,

пресичам хилядите хорски суети,

а  сенките им черно-бели

посипвам с лилав прах от слънчеви лъчи.


И пясъчно ранима се разспръсквам,

отчаяно копнея своя бряг,

на който в лилаво ще ме събира някой -

парченце по парченце, цвят по цвят. 


И цяла в лилаво обичана ще светя

с пъстри пеперудени мечтания - 

в градина с люляци ще се разлея

с безброй лилави влюбени ухания.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Троева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаше огромен люляков букет на прозореца когато го написах, затова ухае

    @Сиси: Изпращам ти голяма прегръдка.
  • Плами,та аз го усетих със цялото си същество!!!То просто вибрира с друга енергия.Повярвай,усещам нещата по малко по друг начин...от обичайното!Говоря за Зейбекико(понеже не уточних)
  • Приказно ухае на Любов!
  • Благодаря, че сте тук Усмивки от мен и пожелания за цветни делници
    @Сиси: Зейбекико е може би най-изчувстваното ми стихотворение, за мен име огромна емоционална стойност и съм щастлива, че и някой друг го е почувствал.
  • Красота в лилаво! Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...