Мечтая в лилаво и в лилаво обичам,
летя сред люляци, ухая на река,
заспивам в облаци,
събуждам се с комети,
събирам прах от вяра и тъга.
Горя във ливаво и в лилав бриз облечена,
пресичам хилядите хорски суети,
а сенките им черно-бели
посипвам с лилав прах от слънчеви лъчи.
И пясъчно ранима се разспръсквам,
отчаяно копнея своя бряг,
на който в лилаво ще ме събира някой -
парченце по парченце, цвят по цвят.
И цяла в лилаво обичана ще светя
с пъстри пеперудени мечтания -
в градина с люляци ще се разлея
с безброй лилави влюбени ухания.
© Пламена Троева All rights reserved.
@Сиси: Изпращам ти голяма прегръдка.