Мечти
Копнеж по нещо простичко,
позна ли?
Да дреме в теб
и малко да боли...
За малко тук поспри!
Далече от героите
и тихо погледни
как раждат се Мечти...
Във падащия здрач,
запалила последната цигара,
приседнала на стълбите -
Мечтая...
Мечтая за широки хоризонти,
за люляка уханен,
за топлия ти, светъл глас ...
намирам го-
Във песен на щурци ...
Ела, седни на горното стъпало,
от моите мечти се почерпи!
Аз имам люляци за двама,
за теб ще заделя мечти ...
На Иван Попов, който 22 г. вече не е сред нас. За мен ти беше като баща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© М. П Всички права запазени
