Мечти
Не може в този миг аз да живея
с мъката и тревогата по теб!
А ти със лъчезарната усмивка
да се разхождаш по света.
Не може вечно аз в тъга да живея -
защо веднъж не те усетя.
Как с мъка думите ще изречеш
"Липсваш ми, искам да те видя!"
Не може ли твоята усмивка
да бъде утрото ми лъчезарно.
Денят да мине като миг
и в него ти да си основната ми мисъл.
Не може ли нежните ти ласки и прегръдки
да бъдат моята лека нощ?
Сънищата ми да бъдат кратки,
изпълнени със блян за теб!
Но стига вече аз мечтал съм,
защо си мисля, че някога така ще стане.
Това са моите искрени желания,
които ще си останат завинаги мечтание!
от "Моите житейски умотворения"
© Георги Дянков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
прочети статията от профила ми. За да разбереш какъв ми е замисъла! Книгата ми вече излезе и я има на няколко места в Бургас, а скоро и в България
-
Разбирам,ще изчакам и ще чета още!
Пп: За мишките и хората- баща ми казва: "Лъвове с миши опашки
"
-
Когато прочетеш цялата ми книга, може и да разбереш за какво става дума !
-
Бях тук
Има какво да се доработи, но как ще доработиш това "не може" в себе си, когато простично живота е показал, че може, всичко може, колкото и да не ни харесва ... -
в какъв смисъл го казвате
-
и това е издадено?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
