Мечти
Не може в този миг аз да живея
с мъката и тревогата по теб!
А ти със лъчезарната усмивка
да се разхождаш по света.
Не може вечно аз в тъга да живея -
защо веднъж не те усетя.
Как с мъка думите ще изречеш
"Липсваш ми, искам да те видя!"
Не може ли твоята усмивка
да бъде утрото ми лъчезарно.
Денят да мине като миг
и в него ти да си основната ми мисъл.
Не може ли нежните ти ласки и прегръдки
да бъдат моята лека нощ?
Сънищата ми да бъдат кратки,
изпълнени със блян за теб!
Но стига вече аз мечтал съм,
защо си мисля, че някога така ще стане.
Това са моите искрени желания,
които ще си останат завинаги мечтание!
от "Моите житейски умотворения"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Дянков Всички права запазени
"
