Мечти
Виж към небето светло,
Ей там - до слънцето златно.
Лесно ще видиш, когато се взреш
И бързо ще забележиш в своя стремеж
Колко е лесно мечтите да стават
От прости мечти в явна реалност.
Тъкмо тогава, щом забележиш,
Ъгълът вече няма да бъде ъгъл,
Рисунката няма да бъде просто рисунка.
Нищо тогава няма да е същото и
Основно ще бъде тогава променено
Всичко, за което някога си знаел.
Сигурно и ти ще бъдеш променен,
Колкото и чудно да ти звучи
И едва ли това са само мечти.
Умът ти осъзнава написаното,
Нали?
Истината си е истина - с мечти
Велик се получава нашият живот и
Едва ли има някой без мечти...
Различни хора за различно мечтаят,
С различни надежди е всеки.
И всеки е различен сам по себе си.
Трудно е човек да бъде без мечти и
Едва ли е възможен живот такъв - щото
Трудно се живее, без да се мечтае!
__________________
* Акростих, посветен на Великотърновския университет
© Благовест Цветанов Всички права запазени