6.06.2014 г., 0:22

Мечти

1.5K 0 6

Ако можех да имам едно,

малко, спретнато, мое казино –

бих продавал чалъми ангро,

на всеки ербап Арлекино.

 

Ако можех да бъда поне,

кардинал в африканска държава –

щях да имам народ от овце,

които да стрижа и щавя.

 

Ако можех да бъда магнат,

оръжеен и с мъничко сонди –

щях тогава да купя Багдад,

без пари, чрез няколко бомби.

 

Ако имах аз в свойте ръце,

президентския стол на Богота –

то, продавал бих от сърце

на Америка, хубава кока.

 

Ако бях олигарх от Москва –

щях да имам страна необятна

и Европа на колена,

бих поставил с ръка, акуратна.

 

Де да можех да бъда масон –

щях да имам собствена ложа

и тогава над всеки закон,

щях да бъда и с хляба, и с ножа.

 

Ала пък, разгеле, ако бях

печатар на зелени банкноти...

Щях световен да бъда монарх –

господар на всички деспоти.

 

Но сега, аз съм просто мъжле

и жена ми под чехъл ме мачка...

Що не станах барем, ченге? –

Щях с пердах, да и сложа спирачка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И мен ме усмихна, ама съм съгласна със Самодива, че с жените хич шеги не бива!
  • Накрая ме разсмя!!!
  • Харесах хумора ти, особено за жената и чехъла си е класика.
  • Поздрави на всички прочели и погъделичкани от върлите ми желания! А сега отлитам в командировка и няма да ви досаждам с приумици два дена!
  • Ех, наивнико, как ли реши,
    че с пердах ще оправиш нещата.
    Те, жените са сложни души,
    знаят две, но и двеста в играта
    и въртят те на малкия пръст -
    с теб си правят каквото поискат...
    На мечтата май сложих ти кръст,
    но... случайно и без да си искам

    Поздрави, разсмя ме!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...