kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
Jun 6, 2014, 12:22 AM

Мечти 

  Poetry » Humour
1106 0 6

Ако можех да имам едно,

малко, спретнато, мое казино –

бих продавал чалъми ангро,

на всеки ербап Арлекино.

 

Ако можех да бъда поне,

кардинал в африканска държава –

щях да имам народ от овце,

които да стрижа и щавя.

 

Ако можех да бъда магнат,

оръжеен и с мъничко сонди –

щях тогава да купя Багдад,

без пари, чрез няколко бомби.

 

Ако имах аз в свойте ръце,

президентския стол на Богота –

то, продавал бих от сърце

на Америка, хубава кока.

 

Ако бях олигарх от Москва –

щях да имам страна необятна

и Европа на колена,

бих поставил с ръка, акуратна.

 

Де да можех да бъда масон –

щях да имам собствена ложа

и тогава над всеки закон,

щях да бъда и с хляба, и с ножа.

 

Ала пък, разгеле, ако бях

печатар на зелени банкноти...

Щях световен да бъда монарх –

господар на всички деспоти.

 

Но сега, аз съм просто мъжле

и жена ми под чехъл ме мачка...

Що не станах барем, ченге? –

Щях с пердах, да и сложа спирачка!

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И мен ме усмихна, ама съм съгласна със Самодива, че с жените хич шеги не бива!
  • Накрая ме разсмя!!!
  • Харесах хумора ти, особено за жената и чехъла си е класика.
  • Поздрави на всички прочели и погъделичкани от върлите ми желания! А сега отлитам в командировка и няма да ви досаждам с приумици два дена!
  • Ех, наивнико, как ли реши,
    че с пердах ще оправиш нещата.
    Те, жените са сложни души,
    знаят две, но и двеста в играта
    и въртят те на малкия пръст -
    с теб си правят каквото поискат...
    На мечтата май сложих ти кръст,
    но... случайно и без да си искам

    Поздрави, разсмя ме!
  • Благодаря за порцията смях!
Random works
: ??:??