Мечти на бяла птица

Искам да викам от щастие и любов,

от смисъла на нов живот.

Търсих посоки – намерих пътеки.

Бог посрещнах на колене.

А съдбата ми показа,

че всички сме богове на душата;

че космоса е за тези, които силно вярват,

искат, страдат и обичат.

Всичко тече, после някъде спира

и накрая във времето отмира.

Изгрев на душата – залез на похотта.

Искам да плача от радост,

че успях отново да се преродя

и с безграничния космос да се сродя.

Искам да обичам безкрайно,

най-красивата любов да си подаря.

Искам да се разгърна до крайност

за да  помогна на красотата и добротата

да оцелеят в света.

И това ще е спасение 

на нечие щастливо творение,

със смирена душа

на непокорна и пареща по дух жена.