Искам да викам от щастие и любов,
от смисъла на нов живот.
Търсих посоки – намерих пътеки.
Бог посрещнах на колене.
А съдбата ми показа,
че всички сме богове на душата;
че космоса е за тези, които силно вярват,
искат, страдат и обичат.
Всичко тече, после някъде спира
и накрая във времето отмира.
Изгрев на душата – залез на похотта.
Искам да плача от радост,
че успях отново да се преродя
и с безграничния космос да се сродя.
Искам да обичам безкрайно,
най-красивата любов да си подаря.
Искам да се разгърна до крайност
за да помогна на красотата и добротата
да оцелеят в света.
И това ще е спасение
на нечие щастливо творение,
със смирена душа
на непокорна и пареща по дух жена.
© Пепа Радева All rights reserved.