Feb 21, 2018, 3:48 PM

Мечти на бяла птица

  Poetry
532 0 0

Искам да викам от щастие и любов,

от смисъла на нов живот.

Търсих посоки – намерих пътеки.

Бог посрещнах на колене.

А съдбата ми показа,

че всички сме богове на душата;

че космоса е за тези, които силно вярват,

искат, страдат и обичат.

Всичко тече, после някъде спира

и накрая във времето отмира.

Изгрев на душата – залез на похотта.

Искам да плача от радост,

че успях отново да се преродя

и с безграничния космос да се сродя.

Искам да обичам безкрайно,

най-красивата любов да си подаря.

Искам да се разгърна до крайност

за да  помогна на красотата и добротата

да оцелеят в света.

И това ще е спасение 

на нечие щастливо творение,

със смирена душа

на непокорна и пареща по дух жена.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....