21 февр. 2018 г., 15:48

Мечти на бяла птица

533 0 0

Искам да викам от щастие и любов,

от смисъла на нов живот.

Търсих посоки – намерих пътеки.

Бог посрещнах на колене.

А съдбата ми показа,

че всички сме богове на душата;

че космоса е за тези, които силно вярват,

искат, страдат и обичат.

Всичко тече, после някъде спира

и накрая във времето отмира.

Изгрев на душата – залез на похотта.

Искам да плача от радост,

че успях отново да се преродя

и с безграничния космос да се сродя.

Искам да обичам безкрайно,

най-красивата любов да си подаря.

Искам да се разгърна до крайност

за да  помогна на красотата и добротата

да оцелеят в света.

И това ще е спасение 

на нечие щастливо творение,

със смирена душа

на непокорна и пареща по дух жена.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...