Мечтите
Мечтите
Останал сам на празничната маса
(отидоха си гостите отдавна!)
замислям се как Времето отнася
живота и мечтите ни по равно...
И мислите опитвам ако може
да поведа в посоката, която
аз искам в тая нощ да им наложа,
но те поемат винаги обратно.
А в хаоса от чаши натрощени,
обърнати и виното разлято,
след толкова илюзии сгрешени
компания ми прави- Самотата.
Приятелите тръгнаха си първи
и подличко отмъкнаха мечтите...
...Естествено, щом виното се свърши
с клакьорите поеха и жените...
Оказа се че всичко е Отдавна,
а спомените тропат на вратата
и всеки със история забавна
се мъчи да развлича Самотата...
Днес: мъдрост за мечти дори заменям,
че много мъдрост в самотата има,
а пък мечтите Времето отстреля
във яростта си трудно обяснима.
Опитвам се сега и да си спомня
последната Любов, да подлудея,
но, милата, тя беше толкоз скромна,
че споменът отиде си със нея...
И някакъв кошмар сега ме гони,
но без кошмари няма и мечтите
да ме докосват в бляскави салони,
или в нощта направо под звездите...
...Минава полунощ, а Самотата
и в тая нощ със Споменът преспива,
а с плахо личице иззад вратата
една Мечта, със страх наднича, милата...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
