jollyroger (Коста Качев)
1544 16
28.06.2012 г., 8:12 ч.

Мечтите 

  Поезия » Философска
572 0 4

 

 

 

              Мечтите

 

Останал сам на празничната маса

(отидоха си гостите отдавна!)

замислям се как Времето отнася

живота и мечтите ни по равно...

 

И мислите опитвам ако може

да поведа в посоката, която

аз искам в тая нощ да им наложа,

но те поемат винаги обратно.

 

А в хаоса от чаши натрощени,

обърнати и виното разлято,

след толкова илюзии сгрешени

компания ми прави- Самотата.

 

Приятелите тръгнаха си първи

и подличко отмъкнаха мечтите...

...Естествено, щом виното се свърши

с клакьорите поеха и жените...

 

Оказа се че всичко е Отдавна,

а спомените тропат на вратата

и всеки със история забавна

се мъчи да развлича Самотата...

 

Днес: мъдрост за мечти дори заменям,

че много мъдрост в самотата има,

а пък мечтите Времето отстреля

във яростта си трудно обяснима.

 

Опитвам се сега и да си спомня

последната Любов, да подлудея,

но, милата, тя беше толкоз скромна,

че споменът отиде си със нея...

 

И някакъв кошмар сега ме гони,

но без кошмари няма и мечтите

да ме докосват в бляскави салони,

или в нощта направо под звездите...

 

...Минава полунощ, а Самотата

и в тая нощ със Споменът преспива,

а с плахо личице иззад вратата

една Мечта, със страх наднича,  милата...

 

д-р Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??