Медено
Там,
където вятърът пее
катедрални акорди в тревите,
с карамелена грива
е конят на залеза,
изток и запад
свирукат с щурците,
а думите липсват
от мирис на щастие...
Там.
Ще се срещнем -
мъниста в косите на времето,
две боси стъпки
в кехлибарена степ,
във онази прегръдка,
жадна до медено,
за глътка от мене
и глътка от теб.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
