Там,
където вятърът пее
катедрални акорди в тревите,
с карамелена грива
е конят на залеза,
изток и запад
свирукат с щурците,
а думите липсват
от мирис на щастие...
Там.
Ще се срещнем -
мъниста в косите на времето,
две боси стъпки
в кехлибарена степ,
във онази прегръдка,
жадна до медено,
за глътка от мене
и глътка от теб.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
