Там,
където вятърът пее
катедрални акорди в тревите,
с карамелена грива
е конят на залеза,
изток и запад
свирукат с щурците,
а думите липсват
от мирис на щастие...
Там.
Ще се срещнем -
мъниста в косите на времето,
две боси стъпки
в кехлибарена степ,
във онази прегръдка,
жадна до медено,
за глътка от мене
и глътка от теб.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
