Механично броене
Механичното броене с такт
разкъсва в рани тишината;
и мигове на кратък антракт
кървят от болката неопята.
Но кой ли раните ще брои?
И кому е нужна днес тъгата?
От огнен такт лежи убит
изгрева, забулен в мъглата.
Ден и нощ нечувани от нас
редят сезоните уж неусетно.
Разсънени от петльов глас
мечтаем за победи лесни.
Но кой печели от тези мечти?
Будуват в безсъници поетите.
Броят неизброимите звезди...
И лунната ладия им свети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
