3.03.2012 г., 12:14 ч.

Между денят ни и нощта 

  Поезия » Любовна
750 0 13

Между денят ни и нощта

когато мрак лилав се спуска

от Витоша и с песента

щурче умората разпуска,

ти ме повеждаш под ръка

и крачим през полето боси,

покрай течащата река

с върбите, в пресните откоси.

Когато първите звезди

тук приковават небосвода,

а самолетните следи

чертаят горе път към Бога,

аз искам тази мекота

да тъне в мекотата твоя

сред дъхавата красота

с усещането за покоя;

по чувствената ти снага

с контура тънък на виола –

до мен! – да й се насладя...

И ти да бъдеш само моя.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??