Между денят ни и нощта
Между денят ни и нощта
когато мрак лилав се спуска
от Витоша и с песента
щурче умората разпуска,
ти ме повеждаш под ръка
и крачим през полето боси,
покрай течащата река
с върбите, в пресните откоси.
Когато първите звезди
тук приковават небосвода,
а самолетните следи
чертаят горе път към Бога,
аз искам тази мекота
да тъне в мекотата твоя
сред дъхавата красота
с усещането за покоя;
по чувствената ти снага
с контура тънък на виола –
до мен! – да й се насладя...
И ти да бъдеш само моя.
© Иван Христов All rights reserved.
