Mежду другото...
* * *
Гравираш с нокти по душата ми
тръни от бодлива светлина,
вплели шипове в снагата ми,
пускайки ми капки от вина...
И мислите... олющени гръбнаци,
проскърцват като лястовици в дъжд,
хвърлят напосоки знаците,
водещи към... "цъфналата ръж".
Където някога, целувал някого,
романтично в тоя пущинак
и сетне е "завил" на някъде,
хващайки последния си влак...
Дращиш и гравираш по душата ми,
знаци водещи към... нищото,
тихо хванала ръката ми,
с която хвърли ме в "огнищата".
А после ме накара да "възкръсна"
като спомен, който не е бил...
Илюзиите във миговете пръсна,
сега пък, искаш да съм мил...
Иди си! Аз нямам господари!
Убивай щастието на другите,
сърцето ми погреба чара ти,
а днес за тебе мисля...
"Между другото!..."
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
