6.12.2007 г., 10:15 ч.
Между два фаса
Прося, скитам. Знам, че боли.
Днес например търсих фасове,
в тях се крият интересни съдби.
Намерих къс, явно пушен от бедняк.
Смачкан от злоба, настъпан от яд.
Помирисах го-вони на коняк
евтина цигара в скъпия свят.
След него малко по-дълъг фас червило
мокър отпред, може би сълза.
Женско сърце, защо ли се е свило?
Някой причинил е силна тъга.
И аз си бях оставил фасче за после
да го пуша, когато нямам пари.
Не смея да го гледам. Изникват въпроси.
А просяк съм. Скитам. Знам, че боли!
© Явор Перфанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Интересно!
-
Хареса ми,много!
Браво! -
Много е хубаво!
-
Поздравления!
-
Инетерсно представени-две съдби!
Браво, много ми хареса! -
Тези въпроси май не са от вчера и завчера!!! -
браво, Браво много ми хареса!
-
Браво!!!Страхотно е!!!
-
Изстрадан стих! За болката!
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бездомнико, защо си оръфан и гладен?
- Обичах, и бях в любовта си предаден.
Кажи ми, защо ли така се получи?
- Живеех прилично, сега – като куче.
И туй от предателство само едно?
- Едно да е само...Не идва само.
Какво ли намираш в ненужните вещи?
- Намирам пролука. През нея поглеждам.
Нима те засищат огризките стари?
- Не. Само поддържам сърцето – да пари.
Защо все се ровиш в отпадъци чужди?
- Изхвърлят любов. От това имам нужда.
Какво не намираш, а търсиш отдавна?
- Тук има от всичко, за всеки по равно.
Кажи ми една заключителна строфа.
- Спокойно. За всички ви има по кофа...