4.03.2017 г., 9:20

Между две огледала

451 0 1

Намирам се между две огледала.
Винаги отпред е бъдещето неясно,
винаги зад мен са миналите дела;
напред е просторно, назад – тъй тясно.


Огледалото на миналото прелива
в тъга, триумфи и старите маски.
С лукава усмивка осмива
дните, погубени в жажда за ласки.


Дали не рисува плавна картина
от преливащи мисли и действия?
Или е ехо на гласове мои стотина,
преплитащи се в пътя житейски?


А щом фокусирам се само напред,
виждам аз пътища безбройни.
От безценни са те до пълни със смет,
от пасивни до яростно бойни.


Сред всичките бъдещи отражения
крият се и демони, и ангели дори – 
със собствени победи и поражения.
Но това не ще душата ми измори.


Има я надеждата някъде там.
Правият път е граница тъй крехка,
между реда и хаоса е моят храм – 
в него вирее душата човешка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някой оглеждал ли се е в тези огледала?

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...