Намирам се между две огледала.
Винаги отпред е бъдещето неясно,
винаги зад мен са миналите дела;
напред е просторно, назад – тъй тясно.
Огледалото на миналото прелива
в тъга, триумфи и старите маски.
С лукава усмивка осмива
дните, погубени в жажда за ласки.
Дали не рисува плавна картина
от преливащи мисли и действия?
Или е ехо на гласове мои стотина,
преплитащи се в пътя житейски? ...