Аз Кирчо съм, а той – Методи.
Близнаци сме. От Първомай.
Родени – в ЕСГРАОН се води –
на двайсет и четвърти май.
Навърших двадесет години.
Взех книжка. Карам мотокар.
Методи – мъж и половина –
работи като градинар.
... понеже брат ми е невежа,
а пък грамотният съм аз...
Държа това да отбележа –
завършил съм девети клас!
Обаче като капки две сме –
и в гръб, и в профил, и в анфас –
та да познаеш не е лесно
Методи кой е, кой съм аз!
Щом запознах се със Айшето,
приятелка ми стана тя!
А после чух, че брат ми Мето
задирял нейната сестра!
Сестра ù още не познавам,
ала Айше е феномен:
да ме учудва не престава
и се променя всеки ден!
Не е за вярване... защото
до пъпа има бенки две –
след ден съблича си бельото,
а бенките ги няма... Бре?!
Но случи се и туй, което
не съм очаквал – у дома
прибирам се, а брат ми Мето
в леглото... с моята жена!
Айше ме гледа с изненада,
а еднояйчният балък
се хили, сякаш казва: "Брадър,
нали си вечният карък!"
Гореща пот от мен потича:
– Какво направи ма, Айше?!
А тя с треперещ глас отрича:
– Не съм Айше, а – Ферхунде!
Фантазията ми е бедна!...
Били близначки. Как да знам!
Изтръпнал, бързам да погледна:
да, бенките... не бяха там!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени