30.09.2005 г., 1:04

Между мечтите и реалността

2.3K 0 2

Между мечтите и реалността
стои човекът безсърдечен,
мечтата му е любовта,
реалността му болка непревзета!
Мечтата му е много проста -
да бъде истински човек.
Съдбата му е тъй проклета,
реално страшна век след век!
Сега живее в свят осъден
с присъда страшна и проклета,
да следва винаги мечтата,
но винаги да е в реалността!
Затуй аз моля те, човеко,
мечтай ти ден след ден
и в някой ден съвсем обикновен
мечтата ти ще бъде твоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...