Между мечтите и реалността
стои човекът безсърдечен,
мечтата му е любовта,
реалността му болка непревзета!
Мечтата му е много проста -
да бъде истински човек.
Съдбата му е тъй проклета,
реално страшна век след век!
Сега живее в свят осъден
с присъда страшна и проклета,
да следва винаги мечтата,
но винаги да е в реалността!
Затуй аз моля те, човеко,
мечтай ти ден след ден
и в някой ден съвсем обикновен
мечтата ти ще бъде твоя.
© Станислав Георгиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
