Sep 30, 2005, 1:04 AM

Между мечтите и реалността

  Poetry
2.3K 0 2

Между мечтите и реалността
стои човекът безсърдечен,
мечтата му е любовта,
реалността му болка непревзета!
Мечтата му е много проста -
да бъде истински човек.
Съдбата му е тъй проклета,
реално страшна век след век!
Сега живее в свят осъден
с присъда страшна и проклета,
да следва винаги мечтата,
но винаги да е в реалността!
Затуй аз моля те, човеко,
мечтай ти ден след ден
и в някой ден съвсем обикновен
мечтата ти ще бъде твоя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...