Пролетната любов

в началото е крехка.

После като минзухар

сама пробива преспите.

Бързайки да порасне,

често играе го бунтарски.

Лятната любов е жарка,

още по младежки дръзка,

сменя настроенията си

и от вятъра по-бързо,

преследва и търси,

този вече не й харесва,

хайде при следващия.

Есенната любов е мъдра,

познава добре пътеките,

тя знае накъде отива

и какво точно да търси.

И най-важното знае,

че гостът ще си тръгне,

но огнището остава.

Пък скоро идва зимата.

Зимната любов е тъжна,

косите отдавна белеят

и се сливат с преспите,

но дори и през сълзи,

тази любов е истинската.

Оцеляла през бурите

на капризното време,

очите й още са дръзки.

Тази любов е най-силна.

Тя няма време за губене.

Знае, че спре ли да обича,

завинаги ще замръзне.

© Паулина Недялкова