21.11.2022 г., 13:19 ч.

Между проза и стих 

  Поезия » Свободен стих, Друга
583 2 6

Бяха семейство.

Вървяха заедно – мъжът, жената, и детето между тях.

Той – млад и леко плешив.

Тя – все още млада и красива.

Той – по младежки облечен.

Тя – с дънки и черни коси.

Държаха се за ръце и отиваха към центъра.

Бяха като всички – малки и незабележителни,

смесени в тълпата на предпразничните нощи.

Личеше си.

Бяха от хората, на които им трябва малко.

 

Тия, които не се задоволяваха с малко профучаваха покрай тях

с  безбожно скъпите си коли, скъпите си цигари

и задължителната кукла в  дясно.

Детето бяха оставили в съвършеният им апартамент

със неизменната детегледачка.

Гледаха нагло.

Пушеха нагло.

И искаха още.

Дали не беше понеже чувстваха, че нямат нищо?

А най-лошото бе, че по Коледа не знаеха какво е това още,

за да си го подарят.

 

И някак си разбрах, че любовта,

тая любов която е загубена между прозата и стиха у нас,

е нещо малко, и не струва много.

Любовта нищо не струва.

© Svetoslav Vasilev Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??