Между разум и нагон
Поезията е моята дама,
насилена и поругана,
щом от любов и интелект
се отърва,
настръхнал ставам да я посетя
и творя, творя, творя,
докато съвсем я опозоря.
Аз поет съм с чест и слава,
дано господ другиму не дава,
че такъв талант е проклетия,
иде ми да се напия,
като божие създание,
да намеря оправдание
Вместо сладко да си спя,
слово с патос да редя
между разум и нагон,
да давам поетичен тон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Станчева Всички права запазени
