Разум: Спри, дете, пак грешиш, с греховете си гориш, а после плачеш мен не послушала, ридаеш, каеш се, в тъмата сгушена!
Сърце: Давай, от какво боиш се, нима от това, че си обичана, послушай ме, отдай се, не носят болка чувствата!
Разум: Боиш се с право, малка моя, нима не страда ти достаъчно, нима на чувствата в хаоса предала се, не си изпати?
Сърце: Тръгни напред... да обичаш е човешко, а ти обичаш и си човек, глупаво е да се спреш, природата човешка да предадеш!
Разум: Обичаш, мъничка, а нима не помниш, как до късни доби чакала, никой не е идвал да те види, а после тихичко си плакала!
Сърце: Не бой се, нищичко не се повтаря, нима и страдала, не бе щастлива, нима тогаз се бе предала, пред мъката, пред нейната сила!
Разум: Замисли се, слушай се в мен, нима не ме загърбваше достатъчно! В мазохизма къде е щастието, това ли е да страдаш, това ли му казваш любовна сила?
Сърце: Погледни се усмихната си с него... Разум: И чакаш го напразно...
Душа: Сега ще се и аз намеся, когото и да послуша във вашия откровен дебат, аз знам, тя ще страда пак!...
Хареса ми!Но тази тема разума-сърцето...необятна е!но за мен най-хубаво е,когато сърцето желае,а и разума приема любовта!а и да пострадаш..нали обичаш!Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.