Mar 31, 2008, 9:38 PM

Между разума и сърцето

  Poetry » Love
1.7K 0 5
Разум
Сърце

Разум:
Спри, дете, пак грешиш,
с греховете си гориш,
а после плачеш мен не послушала,
ридаеш, каеш се, в тъмата сгушена!

Сърце:
Давай, от какво боиш се,
нима от това, че си обичана,
послушай ме, отдай се,
не носят болка чувствата!

Разум:
Боиш се с право, малка моя,
нима не страда ти достаъчно,
нима на чувствата в хаоса
предала се, не си изпати?

Сърце:
Тръгни напред... да обичаш е човешко,
а ти обичаш и си човек,
глупаво е да се спреш,
природата човешка да предадеш!

Разум:
Обичаш, мъничка, а нима не помниш,
как до късни доби чакала,
никой не е идвал да те види,
а после тихичко си плакала!

Сърце:
Не бой се, нищичко не се повтаря,
нима и страдала, не бе щастлива,
нима тогаз се бе предала, пред мъката,
пред нейната сила!

Разум:
Замисли се, слушай се в мен,
нима не ме загърбваше достатъчно!
В  мазохизма къде е щастието,
това ли е да страдаш, това ли му казваш любовна сила?

Сърце:
Погледни се усмихната си с него...
Разум:
И чакаш го напразно...

Душа:
Сега ще се и аз намеся,
 когото и да послуша
във вашия откровен дебат,
аз знам, тя ще страда пак!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!
  • И идея ...и стих...Браво!
    с обич, Ирена.
  • интересна идея!
    Поздрав!
  • Хареса ми!Но тази тема разума-сърцето...необятна е!но за мен най-хубаво е,когато сърцето желае,а и разума приема любовта!а и да пострадаш..нали обичаш!Поздрав!
  • Много оригинално!Хубава идея и добро изпълнение.Пиша ти заслужена шестица!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...