Междунощие
Една красива жена
се разхожда из мислите му,
в сънищата,
осъмва в ръцете му,
отразява се в очите му.
Той я чертае
ту с пръсти,
ту с поглед,
се наслаждава,
запомня
всяка извивка,
всяко петънце,
всяка чертичка по тялото ѝ.
После сипе дъжд от целувки,
започвайки от лицето…
Предвидил е минимум по две
за всеки милиметър от нея.
А тя се топи от сладост,
от толкова нежност,
от толкова
в(л)ажни послания,
разлепени
по завоите на гърдите,
по нанадолнището към пъпа,
по булевардите на бедрата,
по скритите улички на ръцете ѝ,
по скулите,
по малинака на бузите ѝ,
по настръхналите ѝ връхчета,
по косата,
по клепачите и чело̀то…
И докато стигне до устните
я е оставил без дъх,
без сила за съпротива.
И със сърдечен ритъм,
скрит в междуметията.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепър Формаджи Всички права запазени
