1.03.2013 г., 19:18

Меки Палитри

847 0 0

Чистота в най-кристална форма,

наивност в куп, без граница и норма.

С мирис на лимон, с

обноски от изтънчен салон.

 

Гледа ме тя като мила сестра

и въпреки това тайно крие

на морето цвета, цвят от листа.

С коса настрана, небрежност и свян,

чувствам се пред нея и с други, и сам.

 

Ерос ме рани с остри стрели,

чисти очи, чистота - придобита със сълзи,

като стая от стъкло с прозрачни стени.

Цял свят на крехките ù длани,

груб и грозен, той се крепи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...