Mar 1, 2013, 7:18 PM

Меки Палитри

  Poetry » Love
846 0 0

Чистота в най-кристална форма,

наивност в куп, без граница и норма.

С мирис на лимон, с

обноски от изтънчен салон.

 

Гледа ме тя като мила сестра

и въпреки това тайно крие

на морето цвета, цвят от листа.

С коса настрана, небрежност и свян,

чувствам се пред нея и с други, и сам.

 

Ерос ме рани с остри стрели,

чисти очи, чистота - придобита със сълзи,

като стая от стъкло с прозрачни стени.

Цял свят на крехките ù длани,

груб и грозен, той се крепи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Къшев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...