15.05.2009 г., 20:06

Меланхолично

603 0 3

Настъпват подлост и притворство,
отстъпваме пред тях без строй,
но не престава нашето упорство,
макар да е отчаян този бой.

И гузно бремето ви носим
на нашата и вашата вина,
наместо да изискваме, ний просим,
избираме "по-малката злина".

Отстъпваме сега, но ще се върнем,
разплата пак ще търсите чрез нас,
поредната ви просба няма да прегърнем,
... не сме такива като вас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано наистина не престава упорството ни! Подкрепям! Поздрави!
  • ... не сме такива като вас...
    НЕ СМЕ!!!
  • Благодаря, Белла, отстъпваме сякаш навсякъде в момента, отстъпваме всичко освен собствените си позиции... тези за които лесното е трудно.

    Поздрави и за твоя стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...