Настъпват подлост и притворство,
отстъпваме пред тях без строй,
но не престава нашето упорство,
макар да е отчаян този бой.
И гузно бремето ви носим
на нашата и вашата вина,
наместо да изискваме, ний просим,
избираме "по-малката злина".
Отстъпваме сега, но ще се върнем,
разплата пак ще търсите чрез нас,
поредната ви просба няма да прегърнем,
... не сме такива като вас.
© Никодим Сертов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
