15 мая 2009 г., 20:06

Меланхолично

606 0 3

Настъпват подлост и притворство,
отстъпваме пред тях без строй,
но не престава нашето упорство,
макар да е отчаян този бой.

И гузно бремето ви носим
на нашата и вашата вина,
наместо да изискваме, ний просим,
избираме "по-малката злина".

Отстъпваме сега, но ще се върнем,
разплата пак ще търсите чрез нас,
поредната ви просба няма да прегърнем,
... не сме такива като вас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никодим Сертов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано наистина не престава упорството ни! Подкрепям! Поздрави!
  • ... не сме такива като вас...
    НЕ СМЕ!!!
  • Благодаря, Белла, отстъпваме сякаш навсякъде в момента, отстъпваме всичко освен собствените си позиции... тези за които лесното е трудно.

    Поздрави и за твоя стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...