15 may 2009, 20:06

Меланхолично

  Poesía
608 0 3

Настъпват подлост и притворство,
отстъпваме пред тях без строй,
но не престава нашето упорство,
макар да е отчаян този бой.

И гузно бремето ви носим
на нашата и вашата вина,
наместо да изискваме, ний просим,
избираме "по-малката злина".

Отстъпваме сега, но ще се върнем,
разплата пак ще търсите чрез нас,
поредната ви просба няма да прегърнем,
... не сме такива като вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никодим Сертов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано наистина не престава упорството ни! Подкрепям! Поздрави!
  • ... не сме такива като вас...
    НЕ СМЕ!!!
  • Благодаря, Белла, отстъпваме сякаш навсякъде в момента, отстъпваме всичко освен собствените си позиции... тези за които лесното е трудно.

    Поздрави и за твоя стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...