15 may 2009, 20:06

Меланхолично

  Poesía
605 0 3

Настъпват подлост и притворство,
отстъпваме пред тях без строй,
но не престава нашето упорство,
макар да е отчаян този бой.

И гузно бремето ви носим
на нашата и вашата вина,
наместо да изискваме, ний просим,
избираме "по-малката злина".

Отстъпваме сега, но ще се върнем,
разплата пак ще търсите чрез нас,
поредната ви просба няма да прегърнем,
... не сме такива като вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никодим Сертов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано наистина не престава упорството ни! Подкрепям! Поздрави!
  • ... не сме такива като вас...
    НЕ СМЕ!!!
  • Благодаря, Белла, отстъпваме сякаш навсякъде в момента, отстъпваме всичко освен собствените си позиции... тези за които лесното е трудно.

    Поздрави и за твоя стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...