Меланхолия

12.07.2009 г., 23:15 ч.

Поезия

460 0 3

Меланхолия

И беше ден. Навън валеше.

Нейде тънък стон кънтеше...

В една гора, в нечии гърди,

прогнило, болно, сърцето спи.

Очи гледат през тъмен елмаз

червена роза - гледат в захлас.

Тяло попива въздух солен,

тръпне, очаква новия ден.

А в края на ничия вселена,

облегната на чужди колена

зее пропаст тъмна и бездушна.

Ах, как искам в нея да се мушна.

Леко плашещо кристали валят.

Слънчогледи - сърцата ги болят.

Нейде в небето облак гние,

от света успя той да се скрие.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.