Меланхолия
Меланхолия
И беше ден. Навън валеше.
Нейде тънък стон кънтеше...
В една гора, в нечии гърди,
прогнило, болно, сърцето спи.
Очи гледат през тъмен елмаз
червена роза - гледат в захлас.
Тяло попива въздух солен,
тръпне, очаква новия ден.
А в края на ничия вселена,
облегната на чужди колена
зее пропаст тъмна и бездушна.
Ах, как искам в нея да се мушна.
Леко плашещо кристали валят.
Слънчогледи - сърцата ги болят.
Нейде в небето облак гние,
от света успя той да се скрие.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
Харесва ми 
