Меланхолия
И беше ден. Навън валеше.
Нейде тънък стон кънтеше...
В една гора, в нечии гърди,
прогнило, болно, сърцето спи.
Очи гледат през тъмен елмаз
червена роза - гледат в захлас.
Тяло попива въздух солен,
тръпне, очаква новия ден.
А в края на ничия вселена,
облегната на чужди колена
зее пропаст тъмна и бездушна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up