Меланхолия

12 jul 2009, 23:15

Poesía

495 0 3

Меланхолия
И беше ден. Навън валеше.
Нейде тънък стон кънтеше...
В една гора, в нечии гърди,
прогнило, болно, сърцето спи.
Очи гледат през тъмен елмаз
червена роза - гледат в захлас.
Тяло попива въздух солен,
тръпне, очаква новия ден.
А в края на ничия вселена,
облегната на чужди колена
зее пропаст тъмна и бездушна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Меланхолия

Искате да прочетете повече?

Propuestas