20.10.2005 г., 10:54

Мелодия от стари времена

1.2K 0 0
Щом се спусне над града тъма
и от умората склониш глава,
аз при тебе тихичко ще долетя
да ти разкажа приказка една.
Затвори очи.
Без пръсти ще рисувам по леда:

"Ей там, виждаш ли, е долината,
където е живяла красавица добра.
Косите й - тъй дълги бяха,
тъй дълги, по - тъмни от нощта.
Очите й - трева зелена бяха,
снагата й гледаш - млада върба,
а кожата - коприна, ослепява с белота.
Но била орисана от зла съдба
да чака по морето любовта
и с обичта си да убие скъпата душа...
И ето - вятър вее черни платна!
Пристигнал в долината разбивачът на сърца.
Момъкът, орисан да не познае любовта.
За зла шега съдбата не го дарила с красота,
ала очите му били дълбоки - бездънни езера,
а усмивката му, сякаш греят сто слънца.
И паднал момъкът чаровен върху твърдата земя. 
И паднала девойката, забила нож в гръдта."

Заспиваш ли?
Сега за миг до тебе ще поседна
и ръката си във твойта ще вплета...
Ала дали ще ни завари утринта?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...