Мемоари
Тялото Ми
взе да възМъжава
и с Жени
поиска да се забавлява!
От една
на друга Кака...
ясни...
Ми станаха нещата.
За любов горях,
докато
не Я срещнах.
В рейса возеше се Ти
и мислите Ми покори.
Невидим за теб...
Бях... докато... в залата
не Ме видя.
Гледаше Ме лакомо с очи
и то пред другите дори!
Поисках... среща
с Теб... желана,
и то веднага взе, че стана!
После вкъщи на дивана
се опознахме... ние двама.
Любов жестока - с искри
и много счупени врати.
Любов, страст и късмет,
и станах аз поет.
Бяхме...
огън и вода
в радост и тъга.
Любов, страст и късмет,
и чувствата идваха без ред.
Минаха години...
и двамата
не разбрахме
как Мъж и Жена
станахме.
В църквата...
попът Те смъмри
да не гледаш встрани...
първо...
хубаво Си помисли...
преди...
"Да"... да кажеш Ти.
И щастливи
заживяхме, и деца си пожелахме.
Здрави, красиви и добри
две момчета Ми... роди.
Любов, грижи и беди
животът Ни
такъв характер придоби.
Децата мили и добри,
а Любовта Ти
взе, че изневери.
В друг се влюби Ти
с лъжа и болка Ме дари.
Търся... викам Те, Уви!
Е... при другият върви,
аз ще оцелея, разбери.
За децата... не мисли
щастието си гледай Ти.
Останахме сами,
горди, силни и добри,
на Любов...
аз ще Ги науча,
и в училище
ще учат...
пък и в спорта могат да сполучат.
За теб
не можем да мечтаем,
но щастие
ще Ти пожелаем.
Мястото Ти...
празно е, да знаеш,
стига само да Го пожелаеш.
Вкъщи чакаме Те,
знай,
много време
не играй.
За нас Си помисли
и се прибери.
В Любов и мир да живеем
и от щастие да пеем.
Заедно...
старини... да доживеем.
И след... всичкото това...
Да ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА!
ЛЮБОВТА е болка СВЯТА,
която... ВЛАСТВА над ЗЕМЯТА!
И със сълзи на очи...
ОБИЧАМЕ ТЕ...ЗАПОМНИ!!!
от Богдан Григоров 01.06.2008
© Богдан Григоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Боги, липсваш ми, обади се ivailozanoff@abv.bg Нека пийнем по бира приятелю Рогатий!!! Младостта си отива, време няма, да побързаме...
-
Ще помисля върху думите ти!
-
О... ВъзМъжалий Юроде ми хареса :::))))))))))))))))))
Но това не е за хумор.
Това си е изповед за трагичността на героя.
При това - кофти изповед. Макар и с лека гордост, че каквото си пожелава - това се случва.
И с лека хвалба, че той си е силен човек.
Ся - не става хем да си силен човек, хем поезията ти да е прекрасна!
Просто ме кефи че е искрена -
Хм... този стих не блести с някаква забележителна структура, но ме накара да го прочета до края.
Толкова е истински и жив, и има няколко много силни попадения...
А философията му е смисъла и истината на живота, от които прозира силата и смиреното спокойствие на благородния (благородството не пречи да се напиваш жестоко и да се биеш в кръчмите, напротив дори помага)
Нека лирическия герой бъде все така силен и уверен :
А аз продължавам да чета стиховете на автора ::))))
И Айде дай нещо ново, най-накрая! -
Заболя ме отляво, приятелю Рогатий! И продължава...
-
"Любовта е болка свята,
която... властва над земята"
..................................
Да, така е, любовта е и мед, и пелин...
Но всички знаем, че няма огън без дим...
Поздрави и за тъжния лирически, и за поета!
Пожелавам занапред късмет и щастливо сбъднати мечти!
БЪДИ!
-
... Боги... понякога... няма виновни...
... разходих се по мемоарите Ти... всеки ред "боде"...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
