Мемоари
Тялото Ми
взе да възМъжава
и с Жени
поиска да се забавлява!
От една
на друга Кака...
ясни...
Ми станаха нещата.
За любов горях,
докато
не Я срещнах.
В рейса возеше се Ти
и мислите Ми покори.
Невидим за теб...
Бях... докато... в залата
не Ме видя.
Гледаше Ме лакомо с очи
и то пред другите дори!
Поисках... среща
с Теб... желана,
и то веднага взе, че стана!
После вкъщи на дивана
се опознахме... ние двама.
Любов жестока - с искри
и много счупени врати.
Любов, страст и късмет,
и станах аз поет.
Бяхме...
огън и вода
в радост и тъга.
Любов, страст и късмет,
и чувствата идваха без ред.
Минаха години...
и двамата
не разбрахме
как Мъж и Жена
станахме.
В църквата...
попът Те смъмри
да не гледаш встрани...
първо...
хубаво Си помисли...
преди...
"Да"... да кажеш Ти.
И щастливи
заживяхме, и деца си пожелахме.
Здрави, красиви и добри
две момчета Ми... роди.
Любов, грижи и беди
животът Ни
такъв характер придоби.
Децата мили и добри,
а Любовта Ти
взе, че изневери.
В друг се влюби Ти
с лъжа и болка Ме дари.
Търся... викам Те, Уви!
Е... при другият върви,
аз ще оцелея, разбери.
За децата... не мисли
щастието си гледай Ти.
Останахме сами,
горди, силни и добри,
на Любов...
аз ще Ги науча,
и в училище
ще учат...
пък и в спорта могат да сполучат.
За теб
не можем да мечтаем,
но щастие
ще Ти пожелаем.
Мястото Ти...
празно е, да знаеш,
стига само да Го пожелаеш.
Вкъщи чакаме Те,
знай,
много време
не играй.
За нас Си помисли
и се прибери.
В Любов и мир да живеем
и от щастие да пеем.
Заедно...
старини... да доживеем.
И след... всичкото това...
Да ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА!
ЛЮБОВТА е болка СВЯТА,
която... ВЛАСТВА над ЗЕМЯТА!
И със сълзи на очи...
ОБИЧАМЕ ТЕ...ЗАПОМНИ!!!
от Богдан Григоров 01.06.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Григоров Всички права запазени
