12.02.2014 г., 15:51  

Memory

1.1K 0 1



(на американката, ощастливена тия дни от сина ми)

Уж избягаха много години, а точно представям си пак
жените, опазили спомена за моя матрак.
Беше толкова истинско! - и сега са само ерзаци
до втръсване рекламираните модерни матраци.
Имали памет? В това твърдение липсва истина дори зрънце.
Айде бе! Матрак с memory - грънци!
Уточнявам: дори - грънци пробити.
Не матраците помнят.

Помнят жените.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...