Мен самата...
Преди да напиша стиха - няколко думи. Аз съм отскоро в сайта. Искам да благодаря от сърце на всички, които са ме подкрепили с добра дума - това означава много за мен, щастлива съм, че съм част от вас. С обич - Нев.
Пак загуби под вола телето
и в словесно кълбо се оплете.
Хайде - ето ти ножица, ето,
започни да ми режеш крилете...
Разпъни ме на своята истина,
нарисувай срама по очите ми -
пак забравяш, че ти ме измисли
и че аз не съм "тя" от мечтите ти!
Неразумно-разумен, до втръсване,
ти ме искаш - добра и послушна,
с нокти, впити дълбоко във пръстите -
да не би да ти драскат по лустрото !
Ала как ще ми сменяш окраската
и ще скубеш перата ми шарени ?
Гълъбица да бъда, не искам!
И да искам, не мога - повярвай ми...
Затова си вземи правилата -
ще си бъда пак лоша и ничия !
Хайде - ето къде е вратата!
Или мене самата обичай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Невяна Калчева Всички права запазени
